За клиента за съобщения Service Bus v7 на Node зад HTTP прокси използвайте схемата AMQP през WebSockets от примера на SDK:

const { ServiceBusClient } = require("@azure/service-bus");
const WebSocket = require("ws");
const { HttpsProxyAgent } = require("https-proxy-agent");

const proxyAgent = new HttpsProxyAgent(proxyUrl);
const client = new ServiceBusClient(connectionString, {
  webSocketOptions: {
    webSocket: WebSocket,
    webSocketConstructorOptions: { agent: proxyAgent },
  },
});

Подайте URL на прокси и низ за връзка на Service Bus. За разрешен тест на публично пространство от имена на Service Bus без удостоверяване на прокси HTTP запис от списъка с HTTP прокси може да предостави proxyUrl. Пакетите ws и https-proxy-agent трябва вече да са зависимости на приложението. Основният интерфейс на прокси агента за ws държи услугата WebSocket и адресите на проксито отделно.

Това създава клиента; свързването става, когато подател или получател изпълни операция. Запазете го за това натоварване и изчакайте client.close() при спиране.

Търсете отказ при настройката на прокси тунела, договарянето на WebSocket и операцията на Service Bus. Проксито трябва да разрешава тази дестинация и сесия. Краткият HTTPS достъп не доказва поддръжка на надграждане или приемлив дългосрочен лимит на връзки.

Това е претоварването с низ за връзка. Идентификационните данни могат да добавят отделно конфигуриран път за получаване на токен. Старите REST фрагменти за azure-sb използват друго поколение; идентифицирайте пакета, преди да изберете неговите транспортни опции.

Подобни статии