Как предният прокси обработва персонализиран API заглавен ред

Едно API може да носи версията си в персонализирано поле на заявката, например API-Version. Обикновеният препращащ прокси не бива да изхвърля това поле само защото името му е непознато. HTTP изисква препращане на неразпознати полета, освен ако не се прилага определено изключение или зададена политика.

Полето Connection е едно такова изключение. Сравнете тези примерни заявки:

API-Version: 2026-10
Connection: keep-alive

Тук полето на API не е определено като локално за тази връзка. В следващия пример изпращачът изрично променя обхвата му:

API-Version: 2026-10
Connection: API-Version

Препращащият прокси премахва полетата, посочени от Connection преди препращането и премахва или заменя самите инструкции, специфични за връзката. Затова заглавен ред на приложението, предназначен за източника, не бива да присъства в този списък с токени.

Намерете точката, в която полето се променя

Сравнете заявката, изградена от клиента, полетата, получени и препратени от проксито, и това, което е получил източникът. Клиентът може да пропусне заглавен ред, преди проксито да го види; зададен филтър може умишлено да го премахне; сървърът може да отхвърли заявка заради надвишен лимит за заглавни редове.

Не заключавайте за тихо премахване само по праг за размер на заглавен ред, докладван при стара инсталация. Лимитите и поведението при отхвърляне принадлежат на действителните компоненти и конфигурация. Пазете HTTP отговора и съответните журнали заедно с наблюдението.

При HTTPS от край до край в обикновен CONNECT тунел проксито не може да прочете и избирателно да премахне вътрешното поле на API. Тогава проверката на заглавните редове е работа на TLS крайните точки или на изрично доверен посредник за проверка.