Вътрешен регистър може да е достъпен директно, докато публичният трафик на пакети все още се нуждае от офис проксито. Запазете настройките на проксито и добавете вътрешните дестинации към noproxy.

Например съответните записи в .npmrc могат да бъдат:

registry=https://registry.corp.example/repository/npm/
proxy=http://proxy.example:8080
https-proxy=http://proxy.example:8080
noproxy[]=registry.corp.example
noproxy[]=packages.corp.example

Записите за заобикаляне назовават дестинации, а не прокси сървъра. Това са записи за хост, затова оставете схемата, пътя и порта на регистъра извън тези низове.

Във вградения селектор на npm 11.6.4 компонентите на домейна се сравняват отдясно. registry.corp.example съвпада с това име на хост и неговите поддомейни. Водещата точка се премахва при това сравнение; за примера с име на хост не е нужна буквална звездичка.

Включете хост за съдържание на пакети, когато регистърът връща tarball URL адреси на друг вътрешен хост. Иначе индексът на регистъра и изтеглянето на файла може да поемат по различни пътища.

Синтаксисът на масив запазва няколко изключения четиви. npm документира също форма на низ, разделен със запетаи, и подразбираща се стойност NO_PROXY, изведена от средата. Проверете ефективната настройка noproxy, използвана от това извикване, когато дестинация все още поема неочакван път.

Подобни статии