Файлът .env на проекта Compose предоставя стойности за интерполация. За да дадете една от тези стойности на контейнер, посочете я в конфигурацията на услугата.

Например .env съдържа крайната точка на проксито:

HTTP_PROXY=http://203.0.113.10:8080

Услугата го използва както за заявки по HTTP, така и по HTTPS:

services:
  app:
    image: your-image
    environment:
      HTTP_PROXY: "${HTTP_PROXY}"
      HTTPS_PROXY: "${HTTP_PROXY}"

Заменете адреса от документацията и образа; изберете съвместима крайна точка по HTTP от вашата услуга или от списъка с HTTP прокси сървъри. Обикновено HTTP прокси може да пренася HTTPS чрез CONNECT, ако поддържа поискания тунел.

Явен запис env_file е друг начин да предадете променливите на избран файл на услуга. Файлът за интерполация на проекта не действа като неявен env_file за контейнера.

Проверка какво е достигнало до приложението

docker compose config показва разрешената конфигурация на услугата. docker compose config --environment вместо това показва стойностите, използвани за интерполация.

Сравнете средата на услугата с процеса на приложението. Съществуващ контейнер не получава нови стойности, когато редактирате .env; приложете промяната чрез предвидения жизнен цикъл на Compose, като допуснете прекъсване на услугата.

Ако променливата липсва, коригирайте конфигурацията на услугата. Ако е налице, но заявките остават директни, проверете поддръжката на прокси в HTTP клиента. Вмъкването на среда предоставя конфигурация; приложението трябва да я използва.

Подобни статии