SOAP клиент на CXF може да носи прокси конфигурацията си в HTTP conduit. Политиката на клиента избира крайната точка, а proxyAuthorization предоставя акаунта на посредника:

<http-conf:conduit name="{urn:reports}ReportsPort.http-conduit">
  <http-conf:proxyAuthorization>
    <sec:UserName>PROXY_USER</sec:UserName>
    <sec:Password>PROXY_PASSWORD</sec:Password>
    <sec:AuthorizationType>Basic</sec:AuthorizationType>
  </http-conf:proxyAuthorization>
  <http-conf:client ProxyServer="proxy.example" ProxyServerPort="8080" />
</http-conf:conduit>

Този фрагмент предполага, че съществуващата конфигурация на CXF декларира пространствата от имена HTTP-conduit и за сигурност. Заменете примерния QName на порта с порта на клиента, който се конфигурира; правилен блок, прикачен към друг conduit, не може да повлияе на това извикване.

Хостът и числовият порт описват предния прокси. Блокът proxyAuthorization е специфичната настройка за прокси акаунт в схемата. CXF има също елемент authorization за идентификационните данни на дестинацията. Прокси акаунтът и акаунтът на дестинацията остават отделни.

Показаният тип Basic трябва да съответства на схема, която проксито приема и избраният транспорт на CXF може да използва. След като съответният conduit бъде зареден, операциите, изпратени през него, получават тази клиентска политика и конфигурация на акаунта.

Подобни статии