Python клиентът googlemaps изпраща заявките си към уеб услугата чрез Requests. Подайте опциите на Requests чрез речника requests_kwargs на клиента:

import googlemaps

gmaps = googlemaps.Client(
    key=maps_api_key,
    connect_timeout=5,
    read_timeout=30,
    requests_kwargs={
        'proxies': {
            'http': 'http://proxy.example:8080',
            'https': 'http://proxy.example:8080',
        },
    },
)

maps_api_key е съществуващият API ключ на приложението. Използвайте този екземпляр gmaps за предвидените извиквания. HTTP кандидат от списъка с HTTP проксита може да осигури маршрута за разрешена публична заявка към Maps API, когато избраната сесия няма идентификационни данни за прокси.

Стойността на proxies е карта от схемата на дестинацията към URL на прокси. Тя не е двойка host/port или един неструктуриран низ за прокси. HTTPS дестинация може да използва показаната тук крайна точка на HTTP прокси.

Клиентът обединява тези опции в извикването на Requests, което прави. Отделно requests.get другаде в приложението не конфигурира този клиент, а друг googlemaps.Client, създаден без тези опции, има собствена настройка.

За по-дълготрайна интеграция, която вече притежава сесия на Requests, библиотеката приема и requests_session. Пазете политиката и собствеността на сесията съзнателно, когато я споделяте. API ключът все още удостоверява заявката към Maps; идентификационните данни за прокси, ако са нужни, принадлежат към поддържаната от посредника схема за удостоверяване.

Подобни статии