Разрешете името на прокси хоста, преди да използвате отдалечен DNS

Отдалеченият DNS може да реши проблем с търсенето на дестинация и въпреки това да ви остави без възможност за свързване. Клиентът първо трябва да намери проксито.

Да разгледаме крайна точка с име proxy.office.example. Изпращането на име на уебсайт през SOCKS не казва на клиента как да получи адреса на тази първоначална крайна точка. Разговорът по SOCKS още не е започнал.

Това има значение, когато името на проксито принадлежи на частно пространство от имена. Домашен резолвер може да не го знае, докато резолвер в одобрената офис мрежа го знае. Кратко име на прокси може също да зависи от конфигурацията на домейна за търсене, която се различава между мрежите.

Дръжте имената отделно

• Името на крайната точка на проксито е нужно, за да се установи първата връзка.
• Името на уебсайта може да се носи в поддържаната заявка към проксито за отдалечено разрешаване.

Запишете кое име е отказало, преди да променяте резолвера. Замяната на DNS на клиента с несвързана публична услуга може да направи частното име на проксито по-малко достъпно, а не по-достъпно. Използвайте поддържаната конфигурация за разрешаване на имена на предвидената мрежа.

Предоставен IP адрес на прокси може да премахне едно търсене на име на хост при някои подредби, но не е универсално взаимозаменяем с името. TLS към HTTPS прокси и удостоверяване по име могат да зависят от очакваната идентичност. Пазете тази идентичност непокътната, вместо да изключвате проверките ѝ.

След като първата връзка работи, изследвайте етапа на дестинацията отделно. Работещо име на прокси хост не доказва нито че проксито знае името на уебсайта, нито че му е разрешено да се свърже там.