Пренасяне на прокси разширения между Chrome и Firefox
Firefox и Chrome предоставят едноименни API за разширения, но с различни модели на конфигурация. Пренесете политиката за маршрутизиране, а не само пространството от имена.
Преименуването на chrome на browser не е пълно пренасяне на прокси разширение.
Конфигурацията за фиксиран сървър в Chrome използва обект за режим и правила. Firefox предоставя собствен интерфейс за глобални прокси настройки и API proxy.onRequest за всяка заявка. Сходните имена не правят входните им обекти взаимозаменяеми.
Започнете с политиката, която искате да изразите: една фиксирана крайна точка, PAC конфигурация или маршрут, избиран отделно за всяка заявка. След това използвайте интерфейса, документиран за съответния браузър.
Слушателят на Firefox за всяка заявка може да връща прокси информация от кода на разширението. Той изисква разрешение за прокси и подходящ достъп до хоста за прихванатите заявки. Това е различен дизайн от копирането на обект с настройки за фиксиран сървър на Chrome и надеждата, че браузърът ще разпознае всяко поле.
Проверете също поддържаната версия на Firefox и изискванията за manifest. Старите примери с proxy.register() описват по-ранен API и не бива да са основа на текущо разширение.
Дръжте споделените данни за политиката отделно от адаптацията за конкретен браузър. Тестовете и диагностиката трябва да показват избрания маршрут за дадена дестинация във всеки браузър, включително умишлено пряк резултат. Валиден manifest и извикване на API без изключение са само началото.