DNS откази във верига от HTTP прокси: кой хоп разрешава името?
Разделяйте достигането на локалното прокси, разрешаването на родителя и разрешаването на сайта при диагностика на верижно прокси.
client → local forward proxy → HTTP parent → websiteЗапочнете с неуспешното име, вместо да твърдите, че целият DNS принадлежи на „проксито“:
| Необходимо име | Хоп, който трябва да го достигне |
|---|---|
| Крайна точка на локалното прокси | Клиентът |
| Крайна точка на HTTP родителя | Локалното прокси за пренасочване |
| Крайна точка на сайта | Родителят, когато отваря крайната връзка |
Тези хопове могат да използват различни резолвери, когато крайните точки са имена на хостове. При HTTPS проксито за пренасочване може да предаде хоста и порта на дестинацията от CONNECT на родителя, който установява крайната връзка. Първоначалният клиент не е нужно първо да разреши сайта. Обикновеното HTTP препращане също пренася информация за дестинацията нататък.
Това не е обещание, че точно една машина прави заявка за всяко име. Оценката на ACL, кеширането, политиката и детайлите на реализацията могат да предизвикат допълнителни търсения.
Проверете политиката за резервен път, когато родителят е недостъпен. Ако директният достъп е разрешен, локалното прокси може да стане хопът, обърнат към сайта, със свои решения за резолвер и адрес на източника. Самото конфигуриране на родител не доказва, че всяка заявка го е използвала.
При отказ установете името и процеса, който се опитва да го разреши, преди да редактирате hosts файл. Промяна от страна на клиента не може да поправи всяко следващо решение. Крайният публичен източник принадлежи на хопа, който отваря връзката към сайта; наблюдението на този източник не е същото като измерване къде е се случил DNS.