Трябва ли частните IP адреси да заобикалят проксито ви?
Решете дали частната дестинация е локална за клиента или е достъпна от проксито, преди да заобиколите цял диапазон от частни адреси.
Частният адрес не е етикет за местоположение, който казва „в локалната мрежа на този лаптоп“. Той може да принадлежи на мрежа, достъпна само от проксито.
Представете си одобрено прокси в офис мрежа. Клиентът му иска да достигне 10.20.0.15. Проксито има необходимия маршрут; клиентът извън тази мрежа — не. Добавянето на целия частен диапазон в списъка за заобикаляне на клиента премахва единствения път, който правеше услугата достъпна.
Частното адресно пространство също се използва повторно. Един и същ цифров адрес може да означава нещо в домашната мрежа на клиента и нещо съвсем различно в мрежата на проксито. Затова изборът между директен и проксиран маршрут може да избере различен контекст на дестинацията, а не просто по-бърз път до същата машина.
Дефинирайте интранет от гледна точка на извикващия
Преди да добавите изключение за диапазон, определете къде работи приложението, коя мрежа трябва да съдържа дестинацията и кой компонент трябва да отвори крайната връзка. Контейнер, отдалечен браузър и настолен инструмент могат да имат различни отговори.
Използвайте тясно ограничено правило за име или адрес, съответстващо на това намерение. Общ списък на всеки частен диапазон не замества мрежовата политика.
Ако директният маршрут е наистина предвиден, там трябва да има обичайна достъпност и разрешение за достъп. Ако е предвидено проксито, запазете ограниченията му за дестинация и оторизацията. Частният адрес сам по себе си не отговаря на нито един от двата въпроса.