Картата proxies в Docker се определя от daemon, а не от уебсайта
Запис за конкретен хост в конфигурацията на прокси на клиента Docker избира настройки за връзка с Docker daemon. Това не е правило за PAC за всяка дестинация.
JSON обектът изглежда обещаващ: карта proxies със запис default и допълнителни ключове за адреси. Изкушаващо е да поставите име на хост на registry там и да очаквате заявките към този registry да използват друг прокси сървър.
Тези ключове идентифицират Docker daemons, към които се свързва клиентът. Те не идентифицират уебсайтовете, които контейнерът ще заяви.
Конфигурацията на клиента Docker може да предоставя на новите контейнери променливи на средата за прокси и на новите билдове — аргументи за билд през прокси. Записът за конкретен daemon променя предоставената конфигурация за съответния контекст на daemon.
Той не конфигурира изходящата прокси връзка на самия daemon. Не превръща и HTTP клиента на контейнера в оценител на PAC.
Ако задачата ви е вътрешен registry да остане директен, докато daemon достига други услуги през прокси, прегледайте поддържаната от daemon конфигурация за прокси и заобикаляне. Ако приложението се нуждае от различни upstream проксита за различни дестинации, тази политика принадлежи на подходяща клиентска или препращаща уредба.
Преди да редактирате картата, запишете кой адрес представлява ключът и кой процес прави неуспешната заявка. Едно и също име на хост може да се появи във връзка с daemon, в URL на registry и в URL на прокси, но това са три различни роли.