Предоставяне на идентификационни данни за прокси извън изходния код на Python
Разграничете избягването на идентификационни данни в контрола на версиите от скриването им от процеса, който трябва да ги използва.
Четенето на URL на прокси от конфигурацията държи паролата извън файла с изходен код. Това е полезно, когато файлът се споделя или е под контрол на версиите. Но не прави идентификационните данни невидими за процеса, който ги използва.
Променлива на средата, интерактивна заявка и управлявано хранилище за тайни предлагат различни начини за доставяне на стойността. Изберете този, който пасва на начина, по който се изпълнява скриптът. Планирана услуга не може да отговори на заявка, докато инструмент, стартиран ръчно, може да не се нуждае от постоянен файл с парола.
Дръжте тайната извън рутинната диагностика, след като я заредите. Отпечатването на пълен речник на прокситата може да обезсмисли ползата от премахването на паролата от скрипта. Вместо това записвайте безопасен идентификатор на акаунт или на крайна точка.
Ако човекът, който изпълнява кода, контролира процеса, криптирането на вградена парола, при което се вгражда и всичко нужно за нейното декриптиране, не създава надеждна граница срещу този човек. Разрешенията на акаунта и жизненият цикъл на идентификационните данни трябва да съответстват на тази реалност.
Разделете целта на два въпроса: къде се съхраняват идентификационните данни и кой има право да използва прокси акаунта. Промяна в конфигурацията може да реши първия, без автоматично да промени втория.