Преди да поставите прокси настройка в публично хранилище
Отделете прокси крайната точка от прокси идентификационните данни и обяснете защо публикуването на първата не осигурява контрол на достъпа.
Името на прокси хоста в конфигурационен файл не е същото като прокси парола. Публикуването на което и да е от двете заслужава обмислено решение, но последствията са различни.
Крайната точка казва на читателите къде дадена услуга може да е достъпна. URL като http://name:[email protected]:8080 им дава и използваеми идентификационни данни. Той никога не бива да се третира като безобиден само защото изглежда като адрес.
Скрит адрес не е политика за достъп
Частният прокси се нуждае от контроли, подходящи за потребителите му: удостоверяване, разрешени клиентски мрежи и ограничения за дестинацията. Задържането на адреса извън хранилище не ги замества. Публично достъпна услуга може да бъде открита, без някой да чете конфигурацията ви.
Обратно, публикуването на адреса на услуга не доказва, че тя е отворена. Крайната точка може все още да изисква идентификационни данни или да е достъпна само от предвидена мрежа. Прегледайте действителната граница на достъп, вместо да предполагате, че секретността и удостоверяването означават едно и също.
За споделяеми примери използвайте документирани имена на хостове и пропускайте тайните. Съхранявайте частните настройки в установения механизъм за тайни или локална конфигурация на проекта. Бъдете внимателни към генерираните файлове и копираните диагностични журнали, които може да съдържат пълен URL с идентификационни данни.
Ако идентификационните данни са били разкрити, първо премахнете полезността им, като ги отмените или смените. Редактирането на най-новия файл не премахва копия, предишни комити или кеширано съдържание. Насоките на GitHub за чувствителни данни обясняват защо изчистването на историята е отделна задача.
Полезен преглед проверява и двете страни: какъв достъп дава публикуваната информация и дали проксито остава ограничено дори когато адресът му е известен.