Препращащ прокси може да изисква идентификационни данни, да ограничава мрежи на източника и да прилага политика за дестинациите. Тези контроли обаче не доказват, че извикващият е точно един определен изпълним файл.

User-Agent или персонализиран заглавен ред се предоставя от клиента и може да бъде копиран. Затова име на приложение в заявката е неподходящо като единствена врата към частен прокси.

Използвайте контрол на достъпа, който изразява това, което наистина можете да проверите: оторизиран акаунт, разрешено мрежово местоположение и предвидените дестинации. Защитавайте и отменяйте клиентските идентификационни данни чрез обичайния дизайн на приложението за работа с тайни. След това проверете разрешените и отказаните заявки спрямо предвидената граница на достъп.

Дори по-силната автентикация на клиента установява притежание на одобрен ключ или идентификационни данни. Не бива да се описва като абсолютна гаранция, че никоя друга програма не може да използва тези данни.

Ако изискването е налагане на цялост на управлявани устройства или приложения, посочете го като допълнително системно изискване. Не го обещавайте чрез правило за заглавка в Squid, което само разпознава низ, избран от извикващия.

Подобни статии