При поколението Azure Core на NetworkManagementClient подавайте прокси картата при създаване:

from azure.mgmt.network import NetworkManagementClient

network = NetworkManagementClient(
    credential,
    subscription_id,
    proxies={
        'http': 'http://proxy.example:8080',
        'https': 'http://proxy.example:8080',
    },
)

Запазете съществуващите credential и subscription_id на приложението. Ключът https избира дестинации за управление по HTTPS; стойността му http:// описва междинния слушател. Оставете крайната точка за управление като истинската услуга на Azure. Адрес от списъка с HTTP прокси принадлежи към стойностите на прокси картата, когато избирате публичен HTTP маршрут.

Изберете източника на конфигурация

SDK поддържа също HTTP_PROXY и HTTPS_PROXY в средата на процеса. Приложете ги към услугата, ядрото на notebook или CI работника, който използва клиента. Документираната опция use_env_settings управлява дали се използват приложимите настройки на средата.

Не смесвайте този модел на създаване със стари примери с client.config.proxies.add: те принадлежат на поколението msrest.

Открийте неуспешната заявка

Тази карта управлява тръбопровода за управление. Ако отказът настъпи при получаване на токен, прегледайте поддържаната мрежова конфигурация на обекта с идентификационни данни; той може да прекара тази заявка през собствения си транспорт, преди да бъде изпратено управляващо повикване.

Подобни статии