Една мрежова карта е достатъчна за явен прокси

Частното препращащо прокси не трябва да стои физически между лаптопа и рутера. То може да е друга машина в същата LAN, използваща един мрежов интерфейс.

Лаптопът се свързва с адреса на проксито и слушащия порт. Процесът на проксито отваря отделна връзка към сайта или към неговия родител. Същият интерфейс може да носи и двата разговора, а маршрутната таблица на хоста избира следващата стъпка.

client → proxy listener
proxy → existing router → destination

Това е достатъчно за приложение, което изрично е избрало проксито. В Linux тази обичайна подредба не изисква включване на IP препращане само за да се препредават заявките на приложението.

Шлюзът по подразбиране отговаря на друг въпрос

Шлюзът по подразбиране на клиента обработва пакетите, които клиентът изпраща към други мрежи. Промяната на тази настройка не кара браузъра да издава HTTP прокси заявки или SOCKS преговори. По същия начин въвеждането на прокси в браузъра не насочва всяко друго приложение през тази машина.

Един хост може да изпълнява и двете задачи, но тогава има две конфигурации за управление: прокси услугата и функцията за маршрутизация или защитна стена. Повече интерфейси могат да улеснят разделянето на мрежи. Те са избор на топология, а не предпоставка, наложена от явното HTTP прокси.

Това разграничение обяснява и един често срещан неуспешен експеримент: редактирането на правилата за препращане на прокси сървър не влияе на директна клиентска връзка, която минава през друг рутер. Пакетите никога не са преминавали през този сървър.

Ако изискването е задължително използване, определете къде може да се контролира алтернативният изходящ трафик. Явно прокси с един интерфейс може да е валидна услуга, докато отделен шлюз налага мрежовата политика. Поставете прилагането там, където пакетите наистина преминават.