Експортиране на прокси променливи към рецепти на GNU Make

make стартира свалящия инструмент; той решава как да използва прокси. За GNU make експортирайте променливите на ниво Makefile, когато всяка подходяща рецепта трябва да ги получи:

export http_proxy := http://proxy.example:8080
export https_proxy := http://proxy.example:8080

fetch:
	curl --fail --output package.tar.gz https://downloads.example/package.tar.gz

Редът на рецептата започва с табулация. Директивите export принадлежат на синтаксиса на make и предават стойностите в средата на командите.

shell export в един ред на рецепта обикновено изчезва преди следващия ред, защото GNU make извиква отделен shell за всеки ред. За една команда използвайте shell присвояване направо с тази команда:

fetch:
	http_proxy=http://proxy.example:8080 https_proxy=http://proxy.example:8080 curl --fail https://downloads.example/package.tar.gz

Използвайте документираните имена на променливи и прокси протокола на свалящия инструмент. Ако изграждането може да ползва публична HTTP крайна точка, изберете кандидат от списъка с HTTP прокси за тези стойности на средата. Изпълним файл, който игнорира тези променливи, се нуждае от собствена опция за прокси. Удостоверенията е по-добре да се подават през средата за изграждане, отколкото да се записват в Makefile.

Тези експорти засягат дъщерните команди. Те не променят средата на родителския терминал след изход от make.