Използване на прокси с uv

Задайте прокси променливите на средата за uv и използвайте system-certs, ако одобрен CA на проксито вече е в хранилището за доверие на ОС.

За една uv команда в POSIX обвивка задайте прокси променливите при самото извикване:

HTTP_PROXY=http://203.0.113.10:8080 \
HTTPS_PROXY=http://203.0.113.10:8080 \
uv add requests

Заменете примерната крайна точка с адрес на услуга или кандидат от списъка с HTTP проксита. Присвояванията важат за командата и дъщерните ѝ процеси, без да променят стартовите файлове на обвивката; PowerShell използва друг синтаксис. HTTPS цели могат да използват http:// слушател на прокси. ALL_PROXY задава общо прокси, а NO_PROXY посочва изключения.

Ако маршрутът работи, но одобрен CA на организацията липсва сред Mozilla кореновите сертификати, включени в uv, използвайте системното доверие, когато CA вече е инсталиран там:

HTTPS_PROXY=http://203.0.113.10:8080 \
uv --system-certs add requests

Опцията е --system-certs. Съответната променлива UV_SYSTEM_CERTS=true е добавена в uv 0.11.0; за по-стара версия вижте инсталираната помощ. Отделно предоставен PEM пакет използва документирания интерфейс за доверие SSL_CERT_FILE или SSL_CERT_DIR. Никоя от тези настройки за доверие не избира адреса на проксито.

Прочетете изхода на командата, преди да го обявите за успешен тест на маршрута. uv може да използва кеширани пакети без изтегляне. Реална операция може да достига и файлове, пренасочвания, управлявани изтегляния на Python или Git зависимости извън индекса. Запазете неуспешния етап с грешката. Ако грешният маршрут остава, проверете наследените прокси стойности и изключения; промяната на индекса за пакети избира източник, а не препращащо прокси.

Подобни статии