Клиенти на Faye WebSocket и опцията proxy.origin

Подайте произхода на HTTP прокси в публичните опции Client на faye-websocket, когато създавате изходящата WebSocket връзка.

faye-websocket предоставя опция proxy в конструктора на Client. Подайте я преди връзката да започне:

const WebSocket = require('faye-websocket');

const socket = new WebSocket.Client(
  'wss://service.example/socket',
  [],
  { proxy: { origin: 'http://proxy.example:8080' } },
);
socket.on('error', error => console.error(error.message));

Първият URL идентифицира услугата WebSocket. proxy.origin идентифицира HTTP посредника. За разрешен публичен WSS тест без идентификационни данни за прокси списъкът с HTTP проксита предлага адреси за този произход; проверете достъпа до действителната крайна точка на WebSocket. Библиотеката документира origin като задължителната опция за прокси и също поддържа специфични за проксито заглавки и TLS конфигурация.

Празният масив е списъкът с подпротоколи, а не списък с проксита. Посочете там имената на подпротоколите на приложението, когато услугата ги изисква.

Това конфигурира клиента Faye, създаден от кода. Ако друг SDK притежава WebSocket, използвайте поддържан от SDK път за подаване на опциите за връзка. Създаването на този отделен сокет не променя съществуващата връзка на SDK.

Подобни статии