Прокси на Mercurial може да остане по подразбиране за външни хранилища, докато вътрешните хостове минават директно. За публичен HTTP маршрут изберете хоста и порта от списъка с HTTP прокси сървъри за endpoint по подразбиране:

[http_proxy]
host = proxy.example:8080
no = hg.internal.example,localhost
always = false

Стойността no е списък от имена на хостове, разделени със запетая. Mercurial документира always=true като налагане на прокси дори за localhost и записите в този списък. Затова добавянето на хост към no при запазен override може да остави маршрута му непроменен.

За едно изпълнение заменете съответните стойности, без да пренаписвате конфигурацията:

hg --config http_proxy.always=false    --config http_proxy.no=hg.internal.example incoming

Конфигурираният път по подразбиране на хранилището трябва действително да сочи този хост. Този пример заменя стойността no за командата; добавете други нужни записи, ако това изпълнение ги изисква.

Използвайте hg config --source, за да откриете действащите настройки, когато потребителската, хранилищната и системната конфигурация се разминават. Премахнете паролите, преди да споделяте този изход.

Тези контроли важат за уеб-базиран достъп до хранилища. Хранилище ssh:// използва друг транспорт. Директното HTTP маршрутизиране също така се нуждае от мрежов път и от собствените идентификационни данни на хранилището.

Подобни статии