Кой IP да разрешите на прокси сървъра?
Разрешете източника, който проксито действително вижда. Частният LAN адрес на лаптопа обикновено не е публичният му източник при отдалечена връзка.
Използвайте адреса на източника, който проксито вижда във входящата връзка. Wi-Fi адресът на лаптопа не е непременно този адрес.
Например лаптоп с частен адрес 192.168.1.20 може да достигне отдалечено прокси през NAT маршрутизатор. Проксито обикновено вижда преведения публичен източник, затова правило за частния адрес няма да съвпадне. По частен път, който го запазва, същият частен адрес може напълно основателно да е правилният за правилото.
Потвърдете наблюдението на входа на проксито: прегледайте журнала за връзки или достъп, ако го управлявате, или използвайте документирания метод на управляваната услуга за клиентския адрес. Страница за IP проверка в браузъра дава само контекст, защото може да ползва друга маршрутизация. Тествайте реалните приложение и път; друго прокси, VPN или мрежова промяна могат да сменят източника.
Няколко устройства могат да споделят един преведен адрес. IP правило идентифицира мрежов източник, не отделен потребител; решете и дали трябва удостоверяване. При промяна на източника осигурете поддържано обновяване или политика за удостоверяване, вместо да отваряте услугата за всички адреси.
При прилагане проверете позицията и крайното отказване по подразбиране в инсталираната версия на проксито, после тествайте разрешени и забранени източници. Например редът на достъп в Squid може да обезсмисли по-късно ограничение. Разрешенията за източник и цел/порт са отделни решения: правилният клиентски адрес не изисква разрешаване на всички цели.