Използвайте името на мрежовата услуга в прокси командите на macOS

en0 идентифицира мрежово устройство. Wi-Fi обикновено е името на конфигурирана мрежова услуга. Прокси команда, която изисква име на услуга, очаква идентификатор от последния вид.

Започнете с имената, които машината действително има:

networksetup -listallnetworkservices

Използвайте пълното име на услугата от този изход. То може да е Wi-Fi, описателно име на USB адаптер или име, което някой е задал локално. Изключена услуга може да бъде отбелязана със звездичка в списъка; тази отметка не е част от името за копиране.

За примерна услуга с име Office Ethernet задаването на HTTP прокси изглежда така:

networksetup -setwebproxy "Office Ethernet" proxy.example.internal 8080

Кавичките запазват интервала в името на услугата. Името на прокси хоста и портът са отделни аргументи. Заменете ги с реалните стойности; за тест, който допуска публични HTTP крайни точки, списъкът с HTTP прокси сървъри предоставя кандидати. Използвайте правата, които изисква административната политика на машината.

Задаването на тази услуга не конфигурира друга услуга само защото и двете могат да достигнат до интернет. Mac с свързани Ethernet и Wi-Fi може да има няколко подходящи конфигурации. Проверете услугата, която носи връзката на засегнатото приложение, преди да приложите същата промяна другаде.

Също дръжте отделни настройките, специфични за протокола. Настройката за уеб прокси, прокси за защитена уеб дестинация, SOCKS прокси и автоматичен PAC URL са различни записи в конфигурацията. Промяната на HTTP записа не доказва, че всички останали трябва да бъдат включени или изключени заедно.

По-старият справочник с команди на Apple за Remote Desktop вече различава мрежовите услуги в тези команди. На управляваната машина използвайте networksetup -help, за да потвърдите наличните опции, и след това проверете желаната услуга в настройките за мрежа. Идентификатор на устройство от списък на интерфейсите не заменя избора на тази услуга.